Там измерват успеха не по броя на прерязаните лентички, а по кеша в портфейлите на гражданитe
Димитър Герганов
Раждат ли се кметовете или се създават? Днес е ред на Лондон – най-влиятелният град на континента. Двама емблематични управници не оставят лондончани да скучаят нито за миг? Екстраваганти и конкуренти – те запазват уважение един към друг в името на града и британската традиция.
Лондон се нарежда сред старите градове в Европа – основан е през 43 г. като римски военен лагер и важна отправна точка за легионите на император Клавдий – покорителя на Британия. Разположен от двете страни на река Темза, само за няколко столетия градът, ще претърпи удивителна метаморфоза. Изпепелен почти до основи в ужасен пожар през 1666 г., тежко пострадал от бомбардировките на нацистите през Втората световна. До 1700 г. населението му не надвишава това на Пловдив днес, докато през 2007 г. вече е 8,5 милиона – 1-во място в ЕС. Световна финансова столица, дом на митичния стадион Уембли и „свещената трева” на Уимбълдън, Лондон е забързан, шумен и космополитен.
Eдва половината от жителите му са бели британци, останалите – откъде ли не. Бившите колонии, Източна Европа, Азия – всички искат да живеят и работят в Лондон. Със своята богата история, култура, спортни събития и фестивали, градът привлича над 15 милиона чуждестранни туристи годишно – колкото цяла България за три години! Наричат го „зелен” заради множеството отлично поддържани паркове, в които лондончани обичат да отмарят при всяка възможност. Там не секат дървета с безумни оправдания, напротив – засаждат ги! В Лондон нямат бездомни кучета и котки, но за сметка на това по улиците и дворовете на къщите свободно се разхождат лисици, а в изкуствени езера плуват лебеди, към които българите имат особен сантимент.
Почти 2000 години градът се справя без кмет, но точно в първата година на новия Милениум лейбъристкото правителство на Тони Блеър въвежда институцията, изпълнявайки предизборно обещание. Първият вот е спечелен от Кен Ливингстън, наричан още Червения Кен. Една дума е напълно достатъчна да го охарактеризира – скандален! Роден през 1945 г., Кен прави дългогодишна кариера на общинар в Съвета на Голям Лондон – нещо като нашия Общински съвет. Административно градът е разделен на 32 района, които имат собствени съвети със значителни правомощия. Едва настанил се на кметския стол Ливингстън, започва, да налага своите радикални идеи. „Солената” такса „Задръстване”, която въвежда за всички автомобили влизащи в центъра на Лондон първоначално е посрещната с голяма съпротива. Не след дълго обаче, гражданите променят отношението си – градът е станал по-чист и по-малко шумен. Успехът на Кен в прогонването на автомобилите предизвиква интерес в много европейски градове, чиито управи копират идеята. Опитвам се да си представя Капана, Стария град, Отец Паисий, Заимов и Иван Вазов до Библиотеката изцяло пешеходни… Е, не ми се получава – какво ще правят тези, които ходят с колите си до тоалетната?
Признат за бизнес-френдли кмет, Ливингстън същевременно е възприеман като противоречив, заради лявата си и на моменти крайна фразеология. Кен откровено не харесва евреите, хомофоб е и се заиграва с мюсюлманите поради електорални причини. Любимата му фраза е: „Богатите и без това не гласуват за мен”. Харесван от едни и заклеймяван от други, управлява възходящо Лондон от 2000 г. до 2008 г., когато на престола го заменя Борис Джонсън.
Ако Кен е радикален, Борис е направо ексцентричен и то много над приетото за норма в британските представи. Роден през 1964 г., възпитаник на Итън и Оксфорд, потомствен депутат, министър в сянка, писател и журналист. По бащина линия правнук на османския политик и министър Али Кемал бей, линчуван от привърженици на Ататюрк на улицата през 1922 г. Дали заради „балканската” си жилка Борис използва всяка възможност, за да влезе в светлината на прожекторите. Сред жертвите на „пиперливия” му език попада дори Джордж Клуни, имал неблагоразумието да се застъпи за гръцки статуи, отнесени от британците преди два века. Борис го сравнява с Хитлер, което на острова се възприема, като голяма обида.
Мистър Джонсън има оригинално мнение и за „джихадистите” от ИД, нарича ги – неудачници, на които жените не им пускат и затова са зависими от мастурбиране и порнография. Съветва правителството да отнема гражданството на заминалите да се бият британци. Понастоящем идеята активно се обсъжда. В много отношения Борис обича да се държи не като кмет, а като национален политик. Снима се в Иракски Кюрдистан по делови костюм, залегнал зад калашник, а на следващия ден коментира по Би Би Си гръцката криза. Съчувства на елините, като същевременно им препоръчва да станат „по-малко гърци и повече германци”. Последните пък смята за хегемони на Еврозоната. Колкото и да е зает обаче, Борис не забравя, че е писател. През 2014 г. излиза негова биография на Чърчил, която се превръща в бестселър с 160 000 продаден тираж. През тази година подписва договор за написване на биография на Шекспир на стойност 500 000 лири, което е 7 пъти повече от годишната му заплата.
В битността му на кмет 2012 г. е критична – трябва да се бори за втори мандат срещу добре познатия Кен Ливингстън. Зад гърба си Борис има въведените по парижки модел електрически байкове, които могат да се вземат срещу скромна сума от стотици точки в града и спечеленото домакинство на Олимпиада, което носи много нови инфраструктурни придобивки. Впрочем на Лондон единствен в света е оказана честта да посрещне олимпийски игри за 3-ти път! При нас в Пловдив скоро ще имаме почти 50 километра велоалеи, но колко велосипедисти ще се движат по тях, при местния афинитет към чалга културата на „четири колела”? Разбирам, че заклинания и пожелания няма как да свалят „майната” от автомобила, но стимули и данъчни облекчения биха могли!
Отплеснах се. Борис е разтревожен. Изборите са през май, а игрите през лятото. Нима Червения Кен ще му отмъкне под носа откриването? Битката е между титани. В крайна сметка Борис печели с 60 000 гласа или малко над процент. Отнесена към град като Пловдив, разликата е около хиляда гласа. Отпивайки жадно от шампанското Борис джентълменски, ще каже за Кен: „Мистър Ливингстън е един от най-творческите и оригинални леви политици, които съм виждал”!
Петнайсет години, двама кмета. Борис и Кен са провокатори. Те съзнателно търсят гафовете и така ги превръщат в своя запазена марка, докато класическите политици се опитват да ги избягват. Борис и Кен знаят главното – космополитен Лондон постоянно се нуждае да бъде ухажван. Радикален изказ – ОК, но нека си остане само риторика. Ексцентрични изблици – ама, разбира се, това е Британия, стига трендът да е възходящ, защото измерваме успеха не по броя на прерязаните лентички, а по кеша в портфейлите и картите на гражданите, сигурната среда и оптимистичния поглед към бъдещето…
